Запролети се. Започнахме отново да се суетим пред огледалото след сутрешния душ. И като не бързаме да се загърнем с някоя топла дреха, очите ни се забиват изпитателно по онези места. Нали знаеш: паласките, коремчето и други доказателства на преваляща зима.
Лошо ли е това?
Ние, както и много други бозайници, сме еволюционно програмирани да трупаме запаси. Тук не визирам пълния хладилник или килера с консерви, а енергия под формата на телесни мазнини. И това го правим всяка есен в подготовка за зимата. Понеже килерите, хладилниците и денонощните магазини са новости, за които човешкото тяло още не е изградило ответна реакция. За това отговорът е: няма нищо лошо в няколко килограма в повече през зимата е лошо, стига това да е с мярка и контролирано.
Мярката е условието, в което много хора се препъват. И понеже сезоните се редуват и следващата есен тялото ни отново си изпълнява програмата и на пролет пак се гледаме с укор — или вече изобщо не ни пука — докато не дойде преломния момент или тежка болест.
За това аз питам:
Ако не сега, кога ще се промениш? (If not now, than when?)
Тази година, за разлика от други имаме и още един фактор. Нещо, което до преди година, считахме за чужда грижа. Но сега Ковид-19 е тук и това промени правилата на играта. Наблюдения на много водещи здравеопазващи институции сочат, че хора с наднормено тегло (ИТМ>45) са с 33% по-висока вероятност да бъдат хоспитализирани и 61% по-висока вероятност да починат при зараза от Ковид-19. Ето това е стряскащото за мен.
Дори и за момент да се абстрахираме от пандемията, хората с трайно изразено наднормено тегло са изложени на редица рискове, за които СЗО бие тревога от години. Те са изложени на сърдечно-съдови заболявания, диабет, мускулно-скелетни нарушения и някои видове рак.
Какво може да направим?
Препоръките за излизане от това положение идват под различна форма и са много и разнообразни. Една, която е мое любимо предложение, са постите. Те са се вплели по изящен начин в традициите ни и, макар да са по-малко популярни в наше време, имат изключително ефикасно действие и са приложими при редица обстоятелства.
Започващите на 15 март пости предоставят възможност да се изчистим и освежим с прясна растителна храна и дадем на тялото си възможност да облекчи изключително натоварената си работа по преработката на животинските храни с богати на фибри и витамини пресни плодове и зеленчуци. Това е толкова ефикасен процес, че в различните култури, постите са залегнали по различен начин и имат своята ефективност при прилагането си.
А в светлината на пандемията постите имат още по-голяма значимост. С оглед на това, че растителната храна подобрява здравето на микробиома в червата на човек, а там живее и имунитета ни, е много по-полезна консумацията на растителна храна. Ефектът е на лице дори само след 2-3 седмици, а за периода на целия пост може да се постигне пълно очистване и подобряване на чревната микрофлора.
Млечните храни имат тази способност да образуват слуз в тялото — като се започне от носоглътката — и тя се оказва изключително благоприятна среда за населване с вируси и бактерии, в светлината на чиято заплаха разглеждам ползата от постите. Не казвам, че с чесън и маруля ще се браним от вирусната инфекция от Ковид-19, но растителната храна е далеч по-благоприятна среда за успешно възстановяване и оздравяване. Съвсем отделен е въпросът, че самата първопричина е породена от консумация на животинска храна (прилепи или други диви видове).
Ако имаш някакви въпроси или съмнения, си добре дошъл за коментари или консултация при мен.