Днес започва един от четирите големи поста в църковния календар - Рождественския (Коледния) пост. Той е втори по своята продължителност след Великия пост и продължава 40 дена; не е така строг като Великия и Богородичния пост, с което е подобен на Апостолския (Петровия). Установен е в този си вид преди точно 850 години от Константинополския патриарх Лука Хрисоверг.
Рождественския (Коледния) пост се предшества от Рождественските заговезни, вчера, 14 Ноември, когато последно се яде месо и животинска храна (мляко, сирене, яйца, кашкавал) или се позволява вино.
През първата седмица на Рождественския пост (15-20 ноември) и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио (зехтин). През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава риба и безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които се приемат за постни храни. Изключение от Коледните пости канонът прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.
Ето какво стои зад това изящество на обичая и колко е полезно това за нас.
През есента, когато майката природа се приготвя за зимен сън и е прибрана реколтата от последните плодове и зеленчуци, няма по-добър и подходящ начин да се приготвим за студените зимни месеци от тава да поемем до последно най-доброто, с което тя ни е дарила:
- Чудесните кореноплодни (ряпа, цвекло, моркови, алабаш) с техния заземяващ ефект и богати на комплексни въглехидрати така нужни за енергия равномерно през деня;
- Незаменимите зеле, праз и тикви - поели и последния слънчев лъч, доставящи с това топлина на тялото ни;
- Сладките круши, ябълки, грозде, финап, мушмули и дюли, без които зимата няма да е същата;
- Невероятните ядки (орехи, лешници, бадеми и други) са основен източник на качествени мазнини;
- Превъзходните варива (боб, нахут, леща и други) са несекващ източник на белтъчини
- Неизменните зърнени са източници на комплексни въглехидрати, витамини и минерали.
Всички те са добри в разнообразните си варианти
- пресни, с което ни доставят максимума от витамини и минерали за студените месеци
- сушени, с което са изключително богати на фибри, без които храносмилането е немислимо;
- ферментирали като така ни доставят невероятните пробиотици за по-добър имунитет и качествено разграждане на храните.
- консервирани и готвени за повече топлина и уют
Чак когато естественият срок на годност на тези прекрасни плодове и зеленчуци е към края си и техните запаси са на изчерпване, а животните за колене са достатъчно наддали, е време за промяна. И така, на Бъдни вечер последно се яде само постна храна, след което от Коледа се позволява блажно. По този начин в най-големите студове на зимата можем да получим най-много топлината от животинската храна (месо и животински продукти) със силен загряващ и заземяващ ефект. По това време се избистря и виното, а лютивите подправки и празът дават допълнителна топлина на зимните гозби.
И така, в подготовката си за Коледа (Рождество) пречистваме тялото и душата си (някои спазват и физическият пост) за празнични трапези, с които изобилстват първите месеци на новата година, както и сме пълни с енергия за веселби и работа.
А ти как мислиш да се подготвиш за зимата? Мислиш ли да промениш нещо в храненето и какво? Ако имаш идеи и въпроси сподели или коментирай под този пост.
Имаш нужда от идеи за постни ястия? Посети раздела с рецепти в моя сайт