Вярваш или не, мозъкът ти непрекъснато се променя и адаптира.
Мозъкът ти работи усилено всеки ден, непрекъснато синтезира информация и се адаптира в отговор на нови преживявания. Това адаптивно качество е известно като пластичност на мозъка или способност да усилва и усъвършенства функциите си в отговор на външни вляния.
Едно здраво бебе се ражда с около 100 милиарда неврони в мозъка. Оттам мозъкът се сблъсква с различни преживявания и вляния, които помагат да се създадат нови невронни връзки и да се разшири синаптичната връзка. Тези връзки се появяват в хипокампуса, структура в темпоралния лоб на мозъка, която отговаря за свързването и обработката на краткосрочната и дългосрочната памет.
Мозъкът се състои от три основни части: главен мозъка, малък мозък и продълговат мозък.
Главният мозък заема най–голяма част, състояща се от мозъчната кора -- дясното и лявото полукълбо. Той е отговорен за процеси на по-високо ниво, като мислене и действие.
Под главния мозък е разположен малкият мозък, отговорен за координирането на движенията на мускулите и поддържането на стойката и баланса.
Продълговатият мозък, разположен в основата на мозъка, контролира потока от информация между мозъка и останалата част от тялото. Той помага да се изпълняват основни функции като дишане, преглъщане и поддържане на сърдечен пулс.
Мозъкът се състои от сиво и бяло вещество, което е необходимо за функционирането и развитието на мозъка.
Сивото вещество, разположено на повърхността на мозъка, е 40% от главния мозък. То е „външната обвивка“ на мозъка, която възприема информацията и помага за извършване на когнитивните процеси. То включва телата на невроните, които участват в контрола на мускулите, паметта, емоциите, речта, вземането на решения, самоконтрола и сетивното възприятие като зрение, слух и усещане.
Във вътрешността на мозъчната кора се намира бялото вещество и то съставлява останалите 60% от главния мозък. То съдържа миелин, мастната тъкан, която покрива нервните влакна, и аксоните, които предават електрически сигнали, активиращи други неврони.
Като възприемеш здравословен начин на живот, на физическо и ментално ниво, наистина може да укрепиш както сивото, така и бялото вещество на мозъка си. Точно както всяко ново умение изисква постоянна практика, мозъкът се нуждае от собствена тренировка, за да се адаптира и да се подобри за най-добро представяне.
Пет съвета как да подобриш на работата на мозъка и да достигнеш дълголетие
1) Ангажирай се редовно с физическа дейност.
Знаеш ли, че тренировките могат да те направят по-умен? Още една причина, поради която физическата активност следва да влезе в ежедневието ти. Упражненията повишават неврогенезата (образуването на нови мозъчни клетки в хипокампуса). Това помага на мозъчната невропластичност и помага да се сведе до минимум свиването на мозъка или мозъчната атрофия, естествен процес, който засяга мозъка с възрастта. Когато мозъкът атрофира, мозъчните клетки губят способността си да комуникират правилно една с друга, което води до деменция и болест на Алцхаймер. Според проучване, проведено от списанието Journal of International Neuropsychological Society, упражненията могат да помогнат за увеличаване на дебелината на сивата материя и обръщане на клетъчната дегенерация.
Тренировките може също така да увеличат бялото вещество в мозъка, което подобрява и ускорява комуникация на различни зони на мозъка. Това означава, че мозъкът е в състояние да създаде ясни невронни пътища, затворени в миелиновата обвивка, за да помогне да се формулират мисловните процеси и да се изпълняват задачи като „втора природа”.
Аеробните тренировки помага за понижаване на кръвното налягане чрез укрепване на сърдечния мускул, така че сърцето да може да изпомпва кръв с по-малко усилия, което намалява шансовете за инсулт. Аеробните тренировки може и да увеличат дебелината на мозъчната кора, външния слой тъкан около мозъка, който играе роля в запомнянето, осведомеността, мисленето и речта. Тази дебелина на кората е свързана с по-висока интелигентност.
2) Научи нещо ново или се захвани с ново хоби.
Независимо дали ще се научиш да свириш на инструмент, дали ще ремонтираш старите си мебели или ще подобриш рецептата за любимото си ястие, изучаването на ново умение може да съживи невроните на мозъка ти. Той непрекъснато формира нови невронни пътища и разучаването на нещо ново може да помогне на тези електрически импулси да се движат по-бързо. Този процес също помага на мозъка ти да усвои нови умения по-бързо в бъдеще.
Практикуването на ново умение може да увеличи плътността на миелина, бялото вещество в мозъка, което подобрява способността ти да изпълняваш задачи. Демиелинизация на мозъка е свързана с деменция и, когато отделяш време за изучаване на нови умения, може да забавиш процеса на стареене на мозъка с предотвратяване на демиелинизацията. За възрастните хора изучаването на ново умение или постоянното ангажиране с нови задачи също може да подобри функцията на паметта.
Просто казано, изучаването на ново умение е чудесен творчески изход и начин да тренираш ума си, за да станеш по-адаптивен към нови идеи в бъдеще.
3) Общувай с други хора, дори да е виртуално.
Като хора ние преуспяваме чрез социални взаимоотношения и човешко общуване. Важно е да продължиш да намираш начини да поддържаш връзките си с другите хора и да участваш в социални разговори, било то виртуално или на 2 метра един от друг.
Социализацията е формираща част от ранното развитие на детето. Това е време, когато физическата структура на мозъка се променя бързо, от ученето да се говори и да се разбере език до развитието на фини двигателни умения и намирането на положителни и здрави взаимоотношения с другите. В зряла възраст социализацията е една от областите на първичните храни. Това е ключова форма на подхранване, която може да бъде доставена от пълноценни взаимоотношения и принадлежност към общността. Като цяло социализацията е естествен и здравословен изход, който подобрява вашето умствено отношение и настроение.
Освен ползите за психичното здраве, социализацията може да бъде свързана и с подобряване на когнитивните функции. Проучване е установило, че хората, участващи в по-високи нива на социално взаимодействие, са имали по-добри интелектуални резултати в сравнение с тези, които са общували по-малко. Проучването е установило, че социалното взаимодействие тренира ума и го принуждава да интерпретира вербални и визуални знаци и да реагира по подходящ начин.
Изследванията също така показват, че възрастните, които не комуникират редовно, изпитват по-бързо симптоми на когнитивен спад.
4) Предизвикай мозъка си с игри и умствена дейност.
Пъзели, игри с карти и шах -- всичке те са подходящи за целта! Тези упражнения спомагат за стимулиране на мозъка, повишават паметта и повишават концентрацията.
Пъзелът, по-специално, може да тества способността ви да събирате различни изображения заедно в по-голяма картина, като тренираш визуално-пространственото познание на мозъка си. Проучване е показало, че тази практика може да се включва в няколко области на мозъка: трениране на когнитивната скорост при сглобяване на парчета, визуално сканиране в разпознаването на модели и цветове и когнитивна гъвкавост при превключване на вниманието между различни стратегии. Когато подреждаш парчетата от пъзела, ти упражняваш решаване на критични проблеми, стратегическо мислене и умения за по-добра памет, за да създадеш и сглобиш цялата картина.
Друго проучване показва, че игри със стратегическо мислене, като карти или пъзели, могат да подобрят когнитивните способности и да се увеличи обема на сивата материя в мозъка. Въпросното проучване е установило, че упражняването на когнитивни разсъждения и стратегии, могат да много да помогнат на хора на средна възраст и такива, изложени на риск от болест на Алцхаймер, които участват в игрите.
5) Отдели време за медитация и презареждане, каквото и да означава това за теб.
Медитацията е възможност за мозъка ти да се зареди с енергия, да практикува разширена концентрация и релаксация. Много хора използват практиката на медитация, за да облекчат симптомите на тревожност и стрес.
Освен релаксираща и по-непосредствена полза, изследователи от катедрата по неврология на Калифорнийския университет в Лос Анджелис са установили, че медитацията може да подобри състоянието на бялото вещество на мозъка ти. Те са изследвали мозъчни изображения на хора, които не медитират, и на талива, които медитират дълго време, и са установили, че последните, имат повишена структурна свързаност (бяло вещество) в централната нервна система.
Медитацията всъщност може да промени структурата на мозъка ти към по-добро! Медитацията засяга ритмите на предния мозък, което води до повишена секреция на протеини, които подобрява миелинизацията или бялото вещество.
Ти си това, което мислиш.
Науката е доказала, че нещата, за които мислим и преживяваме, са ключът към формирането на нови невронни пътища в мозъка и подобряването на функционирането на нашия мозък. Независимо дали става дума за редовни тренировки, разработване на стратегия за игра или прекъсване за медитация, нашият начин на живот играе решаваща роля в начина, по който мозъкът ни обработва и съхранява информация.
Тези промени в мозъка се проявяват осезаемо в нашия живот. Социалната мрежа може да ти помогне да научиш когнитивните обосновки и умения за преговори, необходими при бизнес сделка. Като се учиш да свириш на музикален инструмент може да подобриш концентрацията и способността си да полагаш постоянни усилия, приложими в други области от живота ти. Всички тези умения и концепции са взаимосвързани и преведени, проявявайки се в това, че не само се проявяваш и допринасяш за ежедневната си рутина, но и подобряваш и разнообразяваш уменията си.
Като включиш здравословен режими към начина си на живот и като поддържаш хранене, подходящо за здравето на мозъка си, ти осигуряваш на мозъка си храна, от която той се нуждае, за да мисли критично и да функционира най-добре в дългосрочен план. Твоят избор на начин на живот съответства на областите на първичната храна -- или нещата, с които се храниш извън чинията си -- които ти помагат да живее пълноценен, здравословен живот.