Когато Мохамед не отишъл при планината, Планината отишла при Мохамед. Така и аз като не видях нищо обещаващо от времето през юли в България, грабнах самолета и отидох във Франция с Клемон, за да опозная малко по-добре родината му и да се запозная с голямото му семейство и най-близките му приятели.
Лятото наистина беше в разгара си. Наближаваше 8 ч вечерта, когато кацнахме в Париж, а навън беше близо 30℃. Домакините ни, Жули и Матийо знаеха много за здравословното хранене и споделиха, че плащат добри пари за истински и вкусни продукти. Хапнахме задължителния пъпеш с прошуто и много пресни зеленчуци.
На сутринта дойде така очакваната прохлада и водата, която бяха спрели аварийно за 24 часа. В хладилника на любезните ни домакини имаше различни видове ядкови млека, за закуска след задължителната топла вода с лимон. Преди-обедът мина в отмятане на първите задачи от списъка ни с Клемон.
Докато обядвахме с Ками разкошни бургери със зеленчуци, им разказвах как в големите градове всички работещи имат избор измежду няколко вериги ресторанти за бързо или здравословно хранене и все по-малко хора ядат домашна храна. Поправих тази неправда като приготвих за вечеря разкошно гуакамоле и ризото с шийтаке за нас и нашите домакини.
На другия ден хванахме ранен влак за Дижон и, за минимум стрес, закусихме по пътя сандвичи, които бях приготвил предварително. Родителите на Клемон, Жан-Луи и Никол Боло, ни посрещнаха и направихме една приятна разходка из красивия Дижон. Пипнахме за добра поличба совата на едната стена на катедралата в центъра на града. На вечеря имаше прекрасните ястия, сред които домашен терин, приготвен по наша молба. За гарниране не липсваше популярната дижонска горчица, която, естествено, ме просълзи, без дори да вкуся лютивата за проба.
През следващите няколко дена имахме много срещи с близки, приятели и роднини на Клемон. Няколко от тях ще запомня много добре:
Видях, че и след 80 човек може да изглежда прекрасно в лицето на семейство Поен, той - дърводелец на 87 и тя - шивачка на 85, на които гостувахме в деня на тяхната 63-годишнина от сватбата. Все така влюбени, жизнени и в прекрасна форма, те споделиха своята тайна: на масата основно имат картофи и фасул и понякога чаша вино. И много любов, което беше очевидно…
Разбрах, че чашата вино явно не притеснява французите. Те са прословути с гостоприемството и дълголетието си. Отпих не една глъдка домашно вино на различни места.
Забелязах, че дори и в олимпийския басейн на Дижон могат да ти откраднат шапката, когато не внимаваш.
Научих, че в борбата с топлото (жегите минаваха често 30℃) помага само дебелата сянка зад капаците на прозорците и чаша ментова вода.
Впечатлен бях как старото приятелство не се влияе от времето и пространството. Клемон и Диан са съученици от деца и само активната комуникация го подхранва. Техният разговор даже ме приспа, но това ни най-малко не ги притесни.
Станах свидетел как прогресиращият Алцхаймер на Жинет , която Клемон не веднъж се е опитвал да откъсне от телевизора. Да, тя си спомни, че на внукът й му предстои сватба и на коя дата е, но освен това мозъкът й беше замъглен от безкрайните часове на пасивно промиване с безсмислена информация от светлия екран.
Зашеметен бях от изкусната Ивон, която е учила Клемон на цигулка, как живота може да има такова красиво измерение.
Насладих се на най-вкусния хляб, сладкиши и чай на Париж, които задължително идват в изящна опаковка.
Когато се качих в самолета на обратно към София, бях изпълнен с приятно усещане за една разкошна страна с прекракрасни хора.
Как прекара своята лятна ваканция, сподели в коментари
Твоите коментари са добре дошли. Ако имаш въпроси или желаеш да започнеш своя нов живот сега, запази своята първа консултация сега