Глупости! Няма такива работи. Просто си хапни нещо.
С риск да прозвуча малко като Норбеков с острия си тон още в самото начало, направо ти заявявам: с храненето нещо е сбъркано тотално.
Беше ми ясно, че много хора използват храната за успокоение. И не говоря за клиничните случай на „удавяне“ в храна, а за всички онези хора, които посягат към пакетчето чипс, солети, гризинки и един Бог знае още какво, просто докато им върви деня. За да не скучаят, или докато мързелуват, пред телевизора или на кино. Няма да коментирам изобщо обилната поливка от газирани или не, напомпани до последно със захар напитки.
Скоро си скъсала с гаджето: подходящ момент да унищожиш безпрекословните запаси от шоколад вкъщи. Денят на работа е бил тежък и напрегнат - няма проблеми, ако в камерата има кутия сладолед.
Истината е, че всеки прибягва до храната в един или друг момент от деня като източник на успокоение. И, ако си мислиш, че тези във фитнеса са изключение, чакай само да се скрият от очите на сеирджиите или да приключи дългоочаквано състезание и да видиш какво могат да направят с тонове пица или друга храна, от която са се лишавали дълго време.
Срещал съм хора, които на работа буквално не спират да дъвчат нещо. По-късно разбрах, че така контролират стреса в работата си. Даже го срещнах като препоръка към подобрен тип хора. А именно, да хапват нещо малко в напрегнати моменти и така да успокоят топката. Проблемът е, че „малкото нещо“ не е малко, а напрегнатите моменти са цялата кариера. И то е не, защото й има нещо лошо на дадената работа, а тя просто не е за техния тип психика или не в тази работна обстановка или да речем при такива обстоятелства.
Каквато и да е причината, това вкарва тялото ни в пълен хаос. И понеже то е (и аз продължавам да го твърдя) перфектен биокомпютър, тялото ни задейства компенсаторни механизми на самосъхранение и това ние го приемаме като болести. А то всъщност става въпрос за симптоми на едно едничко нещо: неправилно хранене или прекомерен прием на вредни или джънк.
Всяка една от клетките на тялото ни е изградена от храната, която ядем. Няма как да имаме здрави тела, ако в устата ни влизат боклуци. Дейвид Улф - Авокадото наскоро публикува карикатура във Фейсбук: „Броколите може да ти засядат по зъбите, но пържените картофи ще ти заседната отзад“. И, да, лекарствата не лекуват, а само подтискат симптомите. Всички кремчета, разтворими таблетки и тем подобни сиропчета. На билкова основа? Да, да, ама друг път. GNC бяха хванати преди само година-две да продават напълно природен продукт, в който независими лаборатории не откриха „никакви или незначителни“ количества от рекламираната съставка.
Лицемерието на индустрията стига до там, че с едната ръка ти предлага продукти имитиращи храна на ниски цени, а с другата ръка ти предлага системи за отслабване със добавки, сокове и сиропи, пластични операции и куп други. А истината е, че и от двете печели. А да не говорим, ако се разболееш, какво те чака.
Но къде продължаваме да грешим?
Грешим в много ранно детство. Какво правим като плаче бебенцето - даваме му биберон или шише с вода/мляко (храна). Само и само за замълчи. Не критикувам. Бебенцата плачат и като са гладни и храната тогава е съвсем навременна. Когато обаче, майката, за да си върши „нейни“ работи дава биберон или храна на бебето, това вече не е добре. И какво изгражда като ментален модел от най-първичен тип?
Храна = Спокойствие
А на вместо това в подобни ситуации на бебето му трябват родителски ласки, такова енергийно обгрижване, от което то да се почувства обичано и сигурно, в безопасност.
И именно тук идва и първото ми решение на този казус. Нямам авторки права и за това е първото, което предлагам на майките с малки деца. Носи детето на себе си. Да. Бебешка раница или Кенгуру. Наричай то както искаш. Модерния вариант на вързопа, който сте виждали по научно популярните филми за Африка или Далечния Изток. Как работи? Давай любов на мъничето директно от четвърта чакра (предна или задна за вариантите на гърдите или на гърба).
Следващото решение е, когато вече пораснеш. Нека има две фази: първо, изпий чаша вода. „Но аз съм гладна, а не жадна". Тогава изпий две и си приготви Второто - снакса от пресни/сушени плодове и/или сурови ядки. „Но на мен ми се яде сладко!" Изяж една ябълка, ще ти отговоря аз. Ако не ти се яде ябълка, явно не ти се яде сладко.
И не на последно място: чувствай и споделяй чувства. Бъди техен проводник, а не акумулатор. Изчисти живота си от стари чувства, а не опразвай хладилника от застояла храна или джънк. Несподелена любов е причина за унищожаване на тонове шоколад и сладко, а тежка работа на планини от сладолед и басейни от кафе и алкохол с надвиснали кълба цигарен дим над тях. И всичко това с „лихвата“ на здравните последствия разбира се. Липсва ти „ония“ специален човек ли? Излей морето от чувства в дневник, на лист хартия и цветни моливи, на пианото и нотната тетрадка. Сама избираш и веднага печелиш. Какви работи ще излязат тогава, само ти знаеш. А най-лошите? Винаги може да ги скъсаш и изгориш или изхвърлиш. А с това идва и помирението, отпускането и спокойствието.
И понеже всичко е добре с мярка искам да ти припомня Райнхолд Нибур: „Господи, дай ми сила да променя нещата, които не мога приема, спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, и мъдрост да правя разликата.”