Сгънах си лятото и го прибрах в голям плик за догодина. В по-малки торбички сложих и прибрах пак така: килимите от цветя, топлите вечери, чуруликането на птичките, стъпките по пясъка, аромата на цъфналите липи и прясно окосено сено, и всички хубави моменти, без които лятото не е лято. Подредих ги внимателно, за да не се повредят и им сложих няколко орехови листа и лавандула, за да не ги изядат молците на спомените до догодина.
След това взех от простира вече проветрените листопади от пъстроцветни листа, студения дъжд, облачните дни сгушени един до друг със Станчо, пиещи топъл чай от мащерка, уханието на ябълков пай с канела и свещите запалени на масата и започнах да ги подреждам за есента и зимата. На малко местенце разположих виелиците и преспите пухкав сняг и в най-големия ъгъл сложих празниците и многото подаръци.
Накрая избърсах и старателно полирах усмивките, блясъка в очите, добрите думи, милите думи и комплименти, както и куп други неща, без които не минава ден бил той летен или зимен.
Имаше нещо различно и много специално в този ден: уж беше топъл, а навяваше хлад, сенките на птиците прелитаха по пода на хола, но вече не чувах тяхната весела песен. Миризмата на прясно-сготвена гозба ми напомни и за промяната, която започнах преди няколко години, и, която все не довършвах напълно. Слънцето отново отново озари лицето ми и разбрах, че това, което съм започнал е право. За да помогна на другите, първо трябва да помогна на себе си, за да обичам другите, първо трябва да обичам себе си.
Дишай. Издишай. Усмихни се. Така е по-добре.
Направих първи стъпки в нещо голямо и ново, но същевременно, толкова понятно и познато. Блокчетата от пъзела на живота ми започнаха да си идват на мястото и с това ме дариха с първите усещания на пълноценност и предназначение - това, което търсех, последните години. За първи път усещах, че гледам непредубеден в бъдещето, без да пришпорвам юздите на коня на времето. Всичко, което се случва е сега, това е най-важният момент в живота ми. Днес е денят, в който мога да направя всичко.
Любовта? Да. Любовта. Тя е всичко, което има смисъл. Тя пътува по-бързо от светлината и разпръсква мрака. Тя е фитнеса за душата, йогата, пилатеса и Power Plate едновременно, като дафиновия лист на зелевата яхния, като катализатора в химическата реакция.
Тя е.
Дооправих подредбата на ежедневието си. Чайникът изсвири пълен с горещ чай. Ключалката на входната врата се отключи. Сърцето ми преливаше от любов