След няколкомесечна забрана детските градини започват отново да работят. Новината е толкова облекчаваща, колкото и стресираща за родителите. И докато работата на детските заведения се осъществява само при спазване на завишените мерки за хигиена, нека не забравяме и нуждите на децата. Не само на техния празник, 1-ви юни, а изобщо.
Какво е особено важно да не забравяме за здравето на децата?
Децата имат нужда да играят.
Да, това е толкова първично и основно, а е толкова подценявано от възрастните. И дори това да означава да се изцапат, да се наклепят като малачета, така те учат за света. Освен това така те изграждат имунитет и, ако все повече деца в 21-ви век са дошли на белия свят, чрез секцио и не са сукали майчина кърма, като се ровят в пръстта и ядат храна расла в нея, те ще изградят онези защитни сили, които всячески се опитват да им ги инжектират. Освен това, така те се изгарят енергията, която блика у тях, мускулите и костите им укрепват, зареждат се с витамин D и придобиват елементарни двигателни навици.
Децата имат нужда от истинска и разнообразна храна.
През последните месеци прекарани принудително у дома, децата са се хранили с това, което се готви вкъщи. Това има както хубави, така и лоши страни. Не е тайна за никого, че бабите винаги готвят вкусно и много. От друга страна мама и татко пък може да са се вманиачили на тема правилно или здравословно хранене и за това определени храни съзнателно за отсъстват от трапезата. Подчертавам, че говоря за истински храни, а не за джънк (боклуци). Точно така с прекалените грижи и обсебени в собствените си фикс идеи децата преяждат или недояждат, което отключва малформациите. На това място повече или по-малко, детските заведения играят своята роля на коректор на тези „залитяния“ в храненето на малките.
Децата всичко попиват и подражават на възрастните.
Отживелица е да търсим оправдания за навиците на децата във влиянието на улицата и филмите. Всичко което видят вкъщи и от обкръжаващите ги възрастни им става интересно и те започват да го повтарят. Дори връстниците им да са нескончаем извор на пакости, възрастните сме обект на подражание. Ето защо захрани обкръжението им с навици да готвят, да четат книги, да се хранят без телевизия и да са по-малко зависими от умните устройства. Така само ще ги предразположим да се превърнат в едни по-здрави и по-успели големи хора.
Децата имат нужда от внимание.
Ако ти донесат мръсно коте или обикновен камък, бъди съпричастен на интересите им. Покажи искрено отношение, защото те разбират, ако ги мамиш. Новините или социалната ти активност няма да пострада много, ако обърнеш на малкия човек вниманието, което заслужава, тогава, когато го иска. И във никакъв случай не отбивай номера с видеото на таблета или играта на смартфона си. Ще ти го върнат тъпкано след години за бездушието, което си проявявал при отглеждането им.
Децата имат нужда от любов.
Не на последно място, любовта е онзи елемент от изграждането на характера, от който най-много си личи, ако е бил в недостиг. Ако има едно нещо, което в практиката си откривам като модел, е че хората лишавани от любов използват храната и в частност сладкото и шоколада, за компенсиране на недостига й. Гушни малкото човече, кажи му, че го обичаш. Когато плаче, не го залъгвай с подаръци или захарни изделия, може просто да има нужда от любовта ти и тогава всичко си идва на мястото.
Един 1-ви юни не стига да им покажем тази любов. Те имат нужда от любов цял живот.
Ние имаме нужда от любов цял живот. Не го забравяй.
Ти какви трикове имаш, когато детето ти е тревожно? Сподели с нас.