Случвало ли ти се е да ти звънне телефонът и да го оставиш на гласова поща, или когато някой ти почука на вратата, вместо да отвориш, да притаиш дъх с надеждата, че просто ще си тръгне? Не си сам и не, не се превръщаш в някакъв мрънкащ отшелник. Просто остаряваш и с него идва нещо, за което хората малко говорят: това едва доловимo, пълзящо желание да бъдат оставяни сами все по-често. И работата е в това, че никой не ти казва, че това състояние е напълно нормално. Всъщност е за твое добро.
Когато беше по-млад, социалното взаимодействие беше навред – на работа, в училище, чрез децата ти, в автобуса, в магазина, на пазара. Наоколо винаги имаше хора, ти беше свикнал с това и може би дори разчиташе на това. Но с течение на годините нещо се промени. Не че не харесваш хората; просто повече нямаш нужда от тях, както беше преди. Не е егоистично, антисоциално или странно от твоя страна – това е чиста психология и това е добре проучен и напълно логичен развой на събитията. Ето причините за това, което чувстваш:
1. Толерантността ти към глупости е стигнала дъното.
Когато си млад, толерираш много: лоши приятелства, клюки, безсмислени разговори, семейни драми или словесна диария (някой да говори за себе си с часове, без да ти зададе дори един въпрос). С времето търпението ти към това изчезва. След години, в които се справяше с глупости, идва моментът, в който инстинктът ти за самосъхранение просто казва: „Край на простотиите!“. Вече не се преструваш, че се смееш на тъпите шеги и се отдалечаваш от хора, които те изтощават. Това не е жестокост или грубост, а просто идентифицираш това като емоционален шум и в крайна сметка си позволяваш да го заглушиш.
2. Приоритетите ти се променят.
Започваш да си задаваш различни видове въпроси:
- Колко енергия имам днес?
- Кой всъщност ме кара да се чувствам добре, когато говоря с него?
- Кой ме изтощава?
- На кого да вярвам?
Популярността, одобрението или пълният график вече не са ти на дневен ред. Мирът е. Нуждаеш се и искаш:
- смислени разговори, а не повърхностни приказки;
- хора, които те разбират, а не хора, които те понасят. И ако правилните хора не са на разположение, предпочиташ да си останеш мълчалив, вместо да се усмихнеш насила. Не си самотен, сега си свободен и мъдър.
3. Скръб.
С течение на времето вътрешният ти кръг се стеснява: приятелите се местят, любимите се присъединяват към вечността, връзките избледняват. Всеки един от тях ти отнема частица от социалния ти свят и за мнозина той се свива, без те дори да го признаят. Освен това някои хора не са склонни да го възстановят. Това не е депресия или отказване, а по-скоро дълбоко осъзнаване, че времето ти е ограничено и затова се фокусираш върху качеството, а не върху количеството. Чуй душата си да казва: „Обичах силно, губих много и сега имам място само за истински безопасни чувства“.
4. Социална умора.
Тъй като си прекарал цял живот в управление на личности, слалом в групова динамика, приспособяване, медииране и забавления, с течение на времето всичко това става доста изтощително. Не се възстановяваш толкова бързо, така че едночасов обяд с някой дърдорко може да те изтощи за цял следобед. Семейно събиране с много разхвърлени разговори наведнъж ти се струва като участие в ментален триатлон. Така че, най-накрая, спираш да казваш „да“ на всички и избираш почивката пред задължението. По този начин защитаваш спокойствието си, защото то е най-свещено за теб.
В обществото рядко се признава, но възрастта не винаги носи самота. Всъщност възрастните хора са дълбоко доволни, че ги оставяме на мира. И тъй като широката общественост игнорира този разказ, продължаваме да чуваме, че:
- връзката е изконна цел;
- колкото повече са хората около теб, толкова си по-щастлив.
Но ето я и уловката: връзките не означават непременно компания. Понякога връзката е:
- да знаеш кой си без разсейване;
- да се наслаждаваш на собствените си мисли;
- да слушаш птиците;
- да четеш книга;
- да се взираш в изгрева с чаша чай, без да се обясняваш на някого.
Това не е бягство, а еволюция.
5. Самосъзнание.
Най-накрая наистина познаваш себе си:
- какво те дразни;
- какво ти повдига духа;
- какви са вашите граници.
Това изкарва защитния ти инстинкт на изява. Спираш да се поставяте в ситуации, противоречащи на вашата природа.
- Ако празничните разговори ти изтощават - избягвай ги.
- Ако определени хора разпалват стари рани - създай дистанция, за да запазиш спокойствието си, без да ги наказвате.
Това е тих вид сила, която си спечелили чрез опит.
6. Времето става по-ценно.
Времето започва да се усеща различно. На 20 години един час не е нищо. На 50, 60 или 70 години един час усещаш като злато и си по-внимателни към това:
- как го прекарваш;
- на кого го отделяш;
- дали те кара да се чувстваш по-добре или по-зле.
Всяка среща на кафе, всеки телефонен разговор или всяко посещение си има цена, измерена във време и енергия. Ето защо инвестираш времето по-мъдро, като избираш уединението пред компанията, не защото не харесваш хората, а защото обичаш себе си достатъчно, за да поставиш границите си.
Напълно е възможно, хората около теб да не разберат всичко това, казвайки ти че:
- се отдръпваш;
- не си толкова забавен, колкото си бил преди;
- си се променил.
И… те са прави: променил си се и в това е целия смисъл. Не си дошъл на земята, за да бъдеш душата на компанията, а:
- да живееш живота си по собствените си правила;
- да чувстваш това, което чувстваш, да казваш „не“ без вина;
- да казваш „да“ само когато има значение.
Не си изминал толкова дълъг път, само за да угаждаш или забавляваш всички останали. Това е истинската ти същност — без да си груб — и ти имаш нужда от спокойствие, което става все по-свещено с времето.
(Photo by Moe Magners)
Освен че защитаваш времето си или избягваш стреса, промяната в социалното ти поведение е търсене на яснота, умствена острота в смисъл на осъзнаване, а не на памет. По този начин започваш да разпознаваш по-бързо неща като:
- фалшивите усмивки;
- ласкателите;
- интересчиите.
Не ти трябват месеци, за да разбереш, че някой е неподходящ за теб — един бърз разговор може да ти изясни всичко. И, това да се опитваш да си в крак със социалните игри може да ти идва изтощително. Вместо това, предпочиташ да се отдръпнеш, да опростиш нещата и да се освободиш от нуждата да се обясняваш. Вече не се оправдаваш защо си си тръгнал от партито по-рано или не си се обадил. Вече не дължиш присъствието си на хората, само защото преди си го правил. Непознатите може да усещат тази откровеност изолираща, но за теб е облекчаваща.
Емоции
Дори да би си бил миротворецът в семейството си, приятелят, който винаги е подавал пръв ръка, е поддържал връзките живи, е правил плановете, след десетилетия, в които си сплотявал другите, започваш да се питаш: „Кой го е правил за мен?“ И ако отговорът е „никой“, спираш да пренебрегваш собствените си нужди, като постепенно излизаш от тази си роля, без да наказваш другите. Заменяш това да угаждаш на хората с душевен мир, в резултат на което някои хора може да се отдръпнат, след като престанеш да ги носиш на плещите си. А тези, които останат на борда на твоя кораб, са истинското съкровище.
Тяло
Физическото остаряване влияе и на социалното ти поведение. Може да се уморяваш по-лесно; шумната среда може вече да ти е непосилна. Освен ако не си фитнес маниак, ставите може те болят, гърбът да се нуждае от облегалка и преди да се усетиш, една двучасова вечеря с петима връстници да не ти звучи забавно, защото е по-скоро като тренировка за издръжливост. Такова физическо напрежение в комбинация с интелектуална умора, ви кара да възприемаш времето на спокойствие като подарък. Така постепенно се приспособяваш, като отказваш все повече покани, и предпочиташ ранни следобедни ангажименти пред късните нощи. С това устройваш живота си, за да отговаря на нуждите и възможностите на тялото ти, а не обратно.
Идентичност
С годините идентичността ти сериозно се променя. Вече не си родител с малки деца, нито градиш кариера. Може дори да си се пенсионирали или напълно да си променили начина си на живот, водещо до социална промяна. Хората, с които някога си бил свързван (познати родители, колеги, по-млади роднини), може вече да не са ти толкова близки, тъй като вече нямате много общо. Твоите вибрации са нови и това е прекрасно; за това ти е трудно да продължаваш да поддържаш връзки с тях. Освобождаването е толкова освежаващо и може да се окаже едно от най-здравословните неща. Така правиш място за неща, за които душата ти истински копнее:
- твоите тихи слънчеви сутрини;
- твоят видео-разговор с човека, който наистина те разбира;
- твоята дълга разходка, без да ти се налага да се подготвяш за някого.
Така намираш повече смисъл с по-малко стимулация; повече дълбочина с по-малко шумотевица. И в резултат на това, облагородяваш кръга ти, без да отхвърляш напълно хората.
Поведение
В началото облагородяването може да ти лъха на самота, но в крайна сметка тя ти носи яснота. Някои хора не биха те разбрали, жалвайки се: „Преди беше толкова общителен“ или „Защо вече не излизаш?“ Не се мъчиш да им обясниш хиляди неща, които с времето тихо си осъзнал. Няма как да им обобщиш десетилетията на развитие само с едно учтиво изречение. Така че вече не им дължиш обяснение. Заслужил си си правото да изчезнеш в собствения си свят без угризения.
Възприеми промяната в поведението си — свиването на социалността си — като истинско продължение на живота си. Проучванията показват, че намаляването на стреса и опазване на емоционалното ти здраве са ключови фактори за дълголетието. Избягването на токсични разговори, ограничаването на натоварващата среда и изборът на спокойствие пред задължения са лечебни, а не усамотяващи. По този начин запазваш жизненоважна енергия за това, което е важно, и твоят ум и тяло го знаят. Изглеждаш по-спокоен, тъй като си:
- спрял да се опитваш да впечатляваш другите;
- спрял да се опитваш да поправиш това, което не може да бъде поправено.
Може да вървиш по-бавно, но умът ти е по-бистър. Може да говориш по-малко, но, когато говориш, е от значение. Ти не бягаш от хората, а към себе си, към състоянието си, която си бил прекалено зает, за да приемеш по-преди.
С годините се научаваш да наблюдаваш повече, а да реагираш по-малко. И понеже не е нужно нищо никому да доказваш, вече не дириш одобрението на хора, които и без друго никога не са те разбирали; започваш да избираш спокойствието пред гордостта, уединението пред изкуствената връзка, истината пред отживелиците. И по този начин се чувстваш прекрасно.
А ето и тихата красива истина за остаряването: когато непрестанната нужда от хора около те изчезне, подходящите хора се появяват. Започваш естествено да привличаш връзки, без да настояваш. Дълбоките разговори просто се случват, напълно непринудено. Пълноценното общуване те намира, без да е нужно да планираш дори го планираш. Малкото хора, които остават в обкръжението ти, стават безценни, защото те харесват по-тих, което е станало истинската ти същност. Далеч не тази, когато си се появявал навсякъде, а тази, когато е настина важно.
Не се паникьосвай
Ако напоследък се чувстваш по-затворени, по-избирателен, по-тих, не се паникьосвай. Не гадай. Не давай на света правото да определя, че нещо не е наред у теб. Не си счупен; а цъфтиш. Отлюспваш се всичко, което вече за нищо не ти служи. Не ставаш по-малко общителни, а се превръщаш все в повече себе си. И радостта от това няма как да бъде престорена. Дори да нямаш планове за този уикенд или телефонът ти да не е звънял от няколко дни. Дори да си прекарал следобеда си, напълно нищоправейки, със спокойно сърце. Това не е самота; това е постижение. Това е чувството, когато животът ти започне да се нарежда по най-добрия начин.
И ако тази публикация ти пасва по-добре от повечето хора напоследък, не позволявай това общуване да ни е последно. Тук съм, за да помогна на хора като теб: без шум, без натиск, само истински разговори, истории, които ти докосват душата в дълбина, и спокойствие, което си заслужил.