Масовата съвременна тенденция за общи здравословни решения може и да жъне огромен търговки успех, но рядко или никога не води до личен успех в здравето и благополучието. Това с особена сила важи при грижите и лекуването на щитовидната жлеза и ендокринната система като цяло. Те са невероятно сложно устроени и чувствителни, а решения, които помагат на един, може да вредят на друг, предвид спецификите в конкретния случай и баланса на този човек. Това е прекрасна демонстрация на биоиндивидуалността, която изисква по-дълбоко опознаване и разбиране на всеки един конкретен случай.
Когато работата на щитовидната жлеза се води до хипофункция, това не е изолирано състояние, а е част от голямата картина на цялото тяло, в което всички системи работят заедно и си сътрудничат. Докато забележиш нередност в този прецизен синхрон, много често минават години или десетилетия на вреди от много и различни фактори като антибиотици, токсини от околната среда, пестициди, преработени храни, стрес, инфекции и възпаления. И, докато симптомите продължават или изчезват частично, те започват да засягат все повече системи в тялото. Особено в червата, са открити промени, които ни засягат в дългосрочен план и за това в търсенето на трайно и цялостно решение не съществува кратък, бърз път, или един зеленчук, 1 тон от който може да оправи всичко.
За това промените в тази посока (както и във всяка друга, свързана със здравето и благосъстоянието) се случват много бавно и те изискват търпение и последователност. Бързото спиране на нездравословните хранителни навици е прекрасно начало. Стресът, обаче, е допълнителен фактор, който сериозно затормозява човек и ендокринната му система, която и така е подложена на нечовешки изпитания.
Причини за хипотиреоидизъм
- Стресът — реално или въображаемо състояние на опасност — е най-честият заподозрян. Високите нива на кортизол пречат на заздравяването щитовидната жлеза. Опустошителното му влияние се обуславя от това, че в състояние на стрес тялото дава приоритет на външните опасности пред вътрешното си възстановяване. Така то разпределя всичките си ресурси, за да те защити, вместо да се лекува.
- Дефицитът на хранителни вещества може бързо да прерастне от обикновен недостиг на необходими компоненти в остър дефицит, който просто не позволява на щитовидната жлеза да работи. В много тежки случаи, ако това продължи години наред, той може да ѝ причини увреждания.
- Хроничните възпаления често се наблюдават и при хроничен стрес и те обикновено вървят ръка за ръка, увреждайки щитовидната жлеза. Те се причиняват от автоимунни реакции и вирусни (или в редки случаи бактериалните) инфекции. Около 75% от усложненията с щитовидната жлеза в западния свят днес се дължат на автоимунни реакции.
- Следващите причинители на щети на ендокринната система са тежките метали и токсините (от индустриално замърсяване до хербициди, пестициди и пластмаси), които приемаме с храната и водата си всеки ден. Те наподобяват формата на молекулата на хормона на щитовидната жлеза и имитират действието, с което го изместват и нарушават хормоналната функция на тялото. Те причиняват и оксидативен стрес, който може директно да увреди щитовидната жлеза и самата тъкан.
- Високата радиация, макар и рядко срещана, също може да увреди щитовидната жлеза.
Храни за подобряване работата на щитовидна жлеза
1. Йод
Като компонент на хормоните на щитовидната жлеза, йодът е особено необходим. Тялото произвежда два такива хормона (Т3 и Т4). Препоръчителната дневна доза йод за повечето хора е съвсем малка (150 — 290 мкг, микрограма). Долното ниво отговаря на нуждите на обикновен човек, а горното е за бременни, подрастващи, или хора с някакви специални нужди.
Най-богатият източник на йод са морските водорасли, по-специално тези, наречени Келп (кафяви морски водорасли). Те съдържат 2000 мкг/г йод и с 1 г от тях си набавиш около 10-кратно дневната доза йод. За това те са много популярни естествени добавки и са ефикасни дори в минимални количества.
Други, по-популярни храни за набавяне на йод са:
- водорасли Уакаме — 140 мкг/г;
- водорасли Нори — 16 мкг/г;
- риба Треска — 1,20 мкг/г;
- 1 яйце — 25 мкг/бр.;
- млечни продукти — 15-25 мкг/дл;
- морски боб — 0,27 мкг/г
- картоф с кората — 60 мкг/бр.
Привидно не е чак толкова трудно да си набавяш достатъчно йод, но, ако нямаш достъп до морски дарове или водорасли, или живееш в район с бедна на йод почва, задачата става доста трудна. Това е главната причина милиони хора по света да страдат от дефицит на йод и да развиват хипотиреоидизъм. Това се изразява с нарастване на щитовидната жлеза като компенсация на недостига на хормона Т4 и много често води до образуването на гуша, видима като разширение (подуване) в предната част на шията.
Тогава е достатъчно да се набави повече йод и състоянието изчезва. Ефикасно решение се явява добавянето (обогатяване) на йод в солта, което помага на милиони хора по света да подобрят функцията на щитовидната си жлеза. При наличието на морски дарове и водорасли, обаче, е далеч по-добре да си го набавяш с тях, а да приемаш естествена сол, за да си набавиш натрий и редица други микроелементи.
2. Селен
Това е жизненоважен за работата на щитовидната жлеза минерал, тъй като помага за превръщането на Т4 в Т3, който е активната му форма. Около 75% от това преобразуване се извършва в черния дроб и се определя от добрата чернодробна функция, достатъчно жлъчни сокове и др. Останалите 25% се извършват в червата, за което са нужни здрави черва и микрофлора, само при наличието на които бактериите могат да изпълнят функцията си. За всичко това се нуждаеш от скромно количество селен — 55 мкг/ден.
Добри източници на селен са:
- бразилски орех — 1,9 мкг/г
- консерва сардини — около 52 мкг/бр.
- яйца — 18 мкг/бр.
- слънчогледови семки — 0,53 мкг/г
3. Омега-3 мастни киселини
Причината, поради която те могат да помогнат на щитовидната жлеза, е, че намаляват възпаляемостта. Дефицитът на Омега-3 и излишъкът на Омега-6 у повечето хора провокира възпалителни процеси и възстановяването на баланса с набавяне на Омега-3 може да подейства противовъзпалително.
Мазната риба и рибеното масло са най-добрият му източник, защото съдържат EPA и DHA мастни киселини, които са нужни на тялото. Растителните източници — чия и ленено семе — са изключително полезни, ако приемаш достатъчно от тях.
Алтернативно, добър източник на Омега-3 са яйцата от свободно гледани птици и само с няколко от тях можеш да получиш значителна част от ежедневните си нужди.
4. Здравословни мазнини
Нещо друго, което може да помогне за контролиране на възпаляемостта, е приемът на храни със здравословни мазнини. През последните близо 50 години така се обостри фобията към мазнините, че мнозина се страхуват от тях, заради калориите им. Но не е за пренебрегване факта, че освен лошите, има и добри, които са отличен източник на енергия, и са чисто гориво с противовъзпалителни функции.
В долната таблица са разгледани съотношенията на различните видове мастни киселини в някои храни: MUFA (мононенаситени мастни киселини), SFA (наситени мастни киселини) и PUFA (полиненаситени мастни киселини). Всички те са добри и подходящи за теб, когато са в естествения си вид и форма (без да са повредени, унищожени или окислени). За това е добре да ги приемаш истински, стига да не са гранясали, прегорели или преработени.
Средиземноморската диета вкарва под прожекторите авокадото и зехтина, фантастични представители на здравословните мазнини, които са с почти еднакви профил на мазнините.
Животинските продукти (масло, яйца и говеждо) са много добри източници на здравословни мазнини с почти еднаква количество наситени и мононенаситени мазнини и са полезни като част от цяла храна.
При семената и ядките разпределението доста варира. Това, което е общото, обаче е, че люспата (обвивката на семето) го предпазва изключително ефикасно от гранясване (топлина, светлина и кислород). Основният им недостатък е, че като ги смелиш за масло, мазнините им биват изложени на светлина и кислород, поради което за няколко часа те гранясват.
Макадамията е единствената храна с подобен профил, уникално дори в групата на ядките. Почти като зехтина и авокадото, тя е много стабилна и не гранясва бързо.
5. Пробиотици.
Здравето на червата ти много добре се влияе от пробиотиците, понеже те стимулират и обогатяват микробиома ти. Чрез набавянето на полезни бактерии може да подпомогнеш цялостното си чревно здраве. Това е така, защото чревното здраве е най-важния фактор по отношение на имунитета и автоимунната реакция. И тъй като повечето заболявания на щитовидната жлеза са автоимунни, при затруднения с нея, е много вероятно това да се дължи на влошено чревно здраве.
Добри примери за пробиотични храни са кисело мляко, кефир, мътеница, туршия, кимчи, кисело зеле, комбуча, мисо и темпе. Дори естествено зрялото сирене е много богато на полезни бактерии и също може много ти да помогне, стига млякото му да не е пастьоризирано или модифицирано по някакъв начин.
6. Пребиотици
Те са в състояние да започнат да лекуват червата в полза на щитовидната жлеза в дългосрочен план, защото пребиотиците са храната на пробиотиците (бактериите). Такива са чесънът и лукът, които съдържат фруктоолигозахарид (FOS). Празът, аспержите и артишокът съдържат друг вид FOS, наречен инулин. А ечемикът и овесът са богати на бета-глюкан.
7. Фибри
Още една причина да приемаме редовно чия и ленено семе е, че те изобилстват на фибри. Такива са и крушите, ябълките, боба, лещата, броколите, малините, авокадото и много други. Ето съдържанието на фибри на някои от тях.
При наличие на SIBO (бактериален свръхрастеж в тънките черва) фибрите могат да подхранват чревните бактерии, според това къде се намират и какъв вид са. Точно поради това някои хора считат зеленчуците за неприемлива храна и трудно ядат дори и малко от тях, за да си спестят неразположението, което им предизвикват. В подобни случаи е по-подходящо постепенното им въвеждане, за да свикнат с перисталтиката на червата до положение, в което то е поносимо за тях и им носи очакваните ползи, вместо само да им причинява подуване и газове.
8. Полифеноли.
Храни, които ги съдържат са боровинки, зелен чай, орехи, зехтин, какао (черен шоколад), грозде и кафе. Полифенолите не се възприемат по същия начин, както FOS, инулинът и фибрите, и имат ключова функция, защото могат да подхранват някои полезни бактерии, докато действат и като антибиотик, отделяйки отрова за патогенните, което е още една причина да ги предпочитаме.
9. Противовъзпалителни храни.
Те могат директно да помогнат за успокояване на възпалението в червата. Те не съдържат много хранителни вещества, но вършат работата си в чревния тракт, докато влияят на бактериите, успокояват възпалението и подпомагат заздравяването на червата. Добри примери за това са куркума, женшен, джинджифил, чесън и някои горски плодове. Те го постигат чрез специфични химически съединения, а други чрез антиоксиданти — зеленолистни, горски плодове, домати, ядки и различни видове пипер.
10. Храни, лекуващи червата.
Те съдържат хранителни вещества, които могат да действат като материали за възстановяване и изграждане на тъканите. Сред тях са костен бульон, зеле, Алое Вера, джинджифил, L-глутамин, корен от женско биле, хлъзгав бряст (Ulmus rubra) и корен от лечебна ружа (маршмелоу). Те се срещат и като прахообразни полезни добавки за заздравяване на червата.
Щитовидната жлеза може да боледува при хранителен дефицит, инсулинова резистентност и дисбиоза (намалено разнообразие или липса на ключови бактерии). И тъй като по-голямата част от имунна система се намира в червата и е свързана с лимфоидната чревна тъкан, огромна част от обмяната на сигнали по метаболизма и възпаляемостта е свързана с това какво се случва в червата. За това общ принцип при прилагане на всички горепосочени храни е за внимателното и постепенно въвеждане, защото те могат да доведат до СРЧС, което се изразява в подувания и газове, и това не е много приятно.
Предвид на всичко казано до тук не бива и не следва да се опитваш да разгледаш здравето на щитовидната жлеза само от един ъгъл, защото много често състоянието ѝ е причинено от комплекс от фактори в продължение на много време. За това на хората, които ми гласуват доверие, им давам време, за да намерят себе си и заедно да открием най-ефикасното и устойчиво решение за тях. Ако желаеш да направиш и ти подобна промяна, се обърни към своя доверен инструктор по хранене и стани свидетел на търсените от теб промени с течение на времето.