В последните дни всички новинарски сайтове и програми отразяват реакцията на Брюксел във връзка със скорошно решение на София. ЕС смята за недопустими мерките, задължаващи търговците на дребно в България да излагат на видно място и да осигуряват специални места за продажба на местни стоки. И кой, ако не големите вериги супермаркети, са подали жалба за това. На твоя местен Фермерски пазар едва ли има нужда от такива мерки.
За целесъобразността и законността на този спор предлагам да отстъпим път на компетентните институции и органи. Това което обаче ние като мислещи и осъзнати потребители можем да направим е да изберем най-правилно храната подходяща за нас и нашите семейства.
Най-добрата храна.
Много големи успехи в храненето се постигат с „нови” методи, които всъщност са добре забравено старо. От времето когато ядяхме плодовете и зеленчуците, които, ако не нашите баби и дядовци, то поне някой близък е отгледал наоколо, близо до мястото, където живеем. Сега, като всички деца на глобализацията, можем да изберем от Чилийско грозде, Американски череши и Панамски банани прелетяли или преплували няколко хиляди километра, за да стигнат до нашата трапеза. От друга страна имаме изобилие от млади лозови листа и коприва от леля Цанка, яйца от щастливите кокошки на бай Петър и ароматния джоджен на Ели (всички с променени имена разбира се)
Къде е истината обаче?
Храненето е единствената наука, в която противоречащи си теории могат да се докажат за верни, в зависимост от избраната извадка от хора. Ето защо ще дам едно тълкование, което стъпва на най-добрите практики, но не претендира за всеобхватност.
100-милна диета
Предложена е за първи път през 2005 г. от канадците Джеймс Маккинън и Алиса Смит. Тя се отнася до консумация на храна (както растителна, така и животинска), която е отгледана в радиус от 100 мили от местожителството на потребителя. За условията на страна като България това лесно може да се определи като местно производство и изключение за граничните райони.
Целта на двамата канадци с тази диета е била да намалят екологичния си отпечатък и да подпомогнат местните селскостопански общности. В допълнение към това храната е носител на пробиотици близки до състав с микробиома на хората, както и съдържа вода, носител на информация характерна за района на живеене и най-подходяща като такава.
Традиционно хранене
През 1930-те години д-р Уестън А. Прайс, лекар по дентална хирургия от Кливланд, пътува до изолирани части на света, за да изследва стоматологичното здраве на хора, които не са засегнати от западната цивилизация. Те ярко се отличават със своите красиви тела, лекота на репродукция, емоционална стабилност и свобода от дегенеративни болести от цивилизованите си съвременници, преяли с „новите храни на съвременната търговия“, като захар, бяло брашно, пастьоризирано мляко, храни с ниско съдържание на мазнини, растителни масла и химикали и артикули, натъпкани с добавки.
Храненето на хората в изолираните общности осигурявало най-малко четири пъти повече водоразтворими витамини, калций и други минерали и 10 пъти повече мастноразтворими витамини, действащи като катализатори за усвояването на минералите и на протеините. Без тях не се абсорбират минералите, дори и да изобилстват в храната. Д-р Прайс открива още едно мастноразтворимо хранително вещество, което той нарича Активатор X, за който сега се смята, че е витамин К.
Какво включват тези диети?
- Зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, бобови, ядки и семена,
- Месо, домашни птици, карантия, морски дарове, риба и черния й дроб,
- Яйца, млечни продукти, растителни и животински мазнини (в т.ч. кравето масло на пасли бързо растяща зелена трева през пролетта и есента крави).
Какво да се избягва?
- Храни, произведени на повече от 160 км (за България - вносни храни) от местонахождението ти,
- Трансмазнини и
- Преработени храни с бяла сол или захар.
Какви са ползите?
- Подкрепя местното селско стопанство и икономика
- По-свежи продукти
- Храната узрява естествено
- По-малко замърсяването планетата
- Подпомага отговорното развитие на земята
- По-малко пестициди и други токсини
Какви са недостатъците?
- Местната храна не винаги е лесно достъпна, особено в по-студените сезони
- Наличната храната може да е ограничена през някои сезони
- Някои хора могат да са алергични към определени сезонни храни
В заключение.
В състояние на глобален застой може да се окаже най-добра идея да приложим опита от инструкциите за безопасност в началото на всеки самолетен полет: „Първо спаси себе си, преди да помагаш на други“.
Как помагаш най-добре на себе си? С гордост наблюдавам успеха на доверилите ми се и съм благодарен за отзивите им. Дали не е време и ти да направиш следващата си крачка, която ще те промени за цял живот към по-добро?