Все по-малко се замисляме за словото. А то е всичко, което имаме. С него мислим, говорим… То дава облик на живота ни.
В едно изследване на лингвисти станало ясно как думите (от там словото и мислите) определят нашето възприятие за света. В Индо-европейската група езици има седем думи за основните цветове: синьо, жълто, зелено, оранжево, кафяво, червено и лилаво (черното и бялото са всички цветове заедно или тяхната пълна липса). В същото време има група Африкански племена, които ползват само 5 такива думи. При това, те напълно задоволяват потребностите си за изразяване. В ежедневието им липсват наситените цветове (синьо, лилаво и червено). Зазоряването и свечеряването траят много по-кратко в зоните по близко до екватора. За това имат само една дума… Да, малко е трудно да си го представим, нали? Най-странното, обаче, е какво те имат в повече. Земята и тревата - всичко в което са вперени погледите им ги правят по-възприемчиви към нюансите на зеленото. За него те имат две отделни думи. С добре калибрирани монитори учените и лингвистите разриват как тези хора различават два отделни цвята (за които имат различни думи), които ние просто възприемаме за зелено. Да, сега в 2017 година всели цвят има цифров код, който добре натренирани очи разпознават. Аз не казвам, че Европейците сме далтонисти. Сега пролетта е богата на толкова много нюанси на зеленото в природата. Не това ми е мисълта. За тези африкански племена има много тънка, но ясна граница, къде едното зелено преминава в другото и всички там са наясно, както всички (със здрави очи) тук са наясно кое е червено и кое лилаво. А за тях то е все едно…
Защо ти споделям всичко това. Много българи забравиха езика си и започнаха да пишат на маймуница (или шльоковоца). Даже „Под Игото“ преведоха на нея! О, свещена простота! Благодарение на българския ние сме това, което сме - хора, не човеци (обратното на животни). Ние сме уникални и единствени по своя произход и същност. Уникалността ни прави специални и ни дава предназначение. Не за да се величаем и да гоним някаква грандоманска цел. Не. Докато се отличаваме, ние ще запазим себе си - с вибрации и хармония. Вече не караме колело, а ходим на спининг. Не бягаме, а правим джогинг. И те не действат достатъчно добре и/или ефективно. Защо ли? Защото са чужд на всяка наша клетка като звучене и не задават правилната програма. Това е грешен код за отваряне на кутията (не сейфа) „Здраве“.
Правилните послания дават правилните резултати. Точните думи - точните цели.
Розмари Де Мео много ми повлия в тази посока на мисли. Имаме много силен корен и в ден като днешния е редно да го възхвалим. Неговата сила ни определя.
И така можем да очакваме да сме здрави, силни и възродени.
Ти как задаваш своята програма? Коментирай след тази публикация.