Nutrition for beauty | Хранене за Красота

Зеленчукова супа за душата (тялото и всички премръзнали крайници)

Много и изключително интересни срещи и разговори проведох през първата половина на Декември. Радвам се, че успях да наложа убеждението си, че качеството, а не количеството е важно в работата ми.

За мен звучаха като комплименти примери от прилагане на прости модели на хранене и превръщането им в устойчиви навици. Позволи ми да ти споделя няколко от тях:

  • Моята любима сестра си призна, че спирането на купешкия шоколад и заменянето му с домашно приготвен вариант, любимият ми племенник се е избавил от „неизбежното“ акне по лицето и гърба
  • Домакиня и майка със здравословни навици в храненето постигна много добри резултати с намиране на подходящо спортно занимание и килограмите неминуемо хукнаха надолу
  • Преуспял адвокат започна да закусва и с учудване забеляза, че има енергия през целия ден.
  • Утвърден консултант по ипотеки преразгледа навиците си на пиене на вода по време на храна и с облекчение отбеляза спадане на стомаха и изчезване на газовете.

Зимата съвсем осезателно започна да напомня за себе си. С премръзнали крайници и нос нищо не те кара да се чувстваш по-уютно и прекрасно от една топла крем-супа. Съхранила най-полезното от зеленчуците в себе си и ухаеща на прекрасните подправки, които са задължителни през зимата. За това смятам да споделя една рецепта с теб тук.

Подготовката за празниците вече набира скорост и градовете засияват в празнични украси; хората намират все повече време да са заедно. Така ще правя и аз. В понеделник, 19 Декември ще излъча последно за годината #ВъпросНаЗдраве.

Нали знаеш, че в началото на годината поемаме много и различни обети или започваме прекрасни нови начинания. Защо не започнеш и ти твоя нов път към най-доброто в себе си.



Далай Лама е осъзнал нещо кардинално: „Човекът жертва здравето си, за да печели пари; След това той жертва парите си, за да възстанови здравето си; и накрая е толкова загрижени за бъдещето, че не се наслаждава на настоящето. В резултат на това той не живее нито в настоящето, нито бъдещето; той живее, сякаш никога няма да умре и накрая умира, без наистина да е живял.“

Какво осъзна през изминалата година за себе си и какво от това ще вземеш занапред? Сподели като коментираш под този пост.