(Photo by Pavel Danilyuk)
С увеличаване продължителността на живот и промените в начина ни живот и хранене, човечеството се сблъсква с все по-сложни състояния и заболявания. С много от тях съвременната медицина съумява все по-добре да се справя при едно важно условие: ранна диагноза.
Деменцията (на латински: Dementia – „без ум“) е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и други. Тя обикновено е „болест на старостта“ и една от формите ѝ (но далеч не единствена) е болестта на Алцхаймер.
Някои от ранните признаци на деменция могат да се появят десетилетие преди самото ѝ начало и тогава най-близките, ако ги разпознаят, могат да „бият тревога“, за да се предприемат навремени действия срещу нея. Моят личен опит с баща ми и леля ми, в различни стадии на когнитивен упадък, ме подтикнаха да проуча по-подробно тази тема.
Един ранен признак на деменция е влошаване на общата координация, което засяга способността за контрол на движението. Това може да се изразява под формата на затруднено улавяне или изпускане на подхвърлени предмети, или като намалена прецизност и контрол при използване на инструменти или пособия.
Освен това може да се наблюдава повишена тромавост, характеризираща се с препъване, удряне на пръстите на краката или блъскане в предмети при движение. Дори фините двигателни умения, като при бръснене, сресване на косата, закопчаване на копчета, връзване на обувки или вратовръзка, могат да предизвикват трудности. Възможно е да се наблюдават и леки тремори, като леко треперене на ръцете.
Тези симптоми заедно показват намаляване на двигателния контрол. Важно е да се отбележи, че тези признаци не означават непременно прогресия към деменция. Те обаче са признак, че мозъчните клетки вече не функционират оптимално, както някога, а с времето, дегенерацията на мозъка може да увеличи вероятността от развитие на деменция.
Решаващото разбиране за деменцията (както и ред други болестни процеси) е, че текущият ни стандартен модел е погрешен. Традиционно ние възприемаме болестта като внезапно възникваща (след период на живот изпълнен със здраве) под формата на рязка поява на някакви симптоми. Този модел обаче не отговаря на обективната реалност при много от заболяванията.
В случая с деменцията, напр., симптомите може да се появят едва по-късно в живота, около 50-годишна възраст. Такъв човек, на преглед от лекар поради общ дискомфорт или други здравословни проблеми, може само за да получи такава диагноза. Въпреки, че е неточно, тя може да се възприеме като внезапна поява на заболяването, като се игнорира постепенното развитие на симптомите с течение на времето.
Общоприетият подход за управление (това далеч не е лечение) на такова състояние включва третиране на симптомите с лекарства. Въпреки това, той не се насочва към първопричините и рядко води до съществени подобрения в общото здраве и благосъстояние. Това не осигурява необходимата подкрепа или ресурси за функционирането на тялото и по тази причина позволява регресията във функционалността. С течение на времето пациентът достига 80-те си години, когато изпитва бързо влошаване на здравето и това често води до преждевременна смърт. Тази регресия не е внезапно, черно-бяло събитие, а по-скоро постепенен функционален спад.
В действителност, такъв човек притежава определено ниво на функционалност, която постепенно намалява с времето. Първоначално тя е на 100%, но с напредване на възрастта тялото на човек преминава през естествен процес на развитие и дегенерация. Той е обусловен и програмиран да се случи, което води до постепенно намаляване на функционалността. Около 20-годишна възраст човек обикновено достига своя пиков функционален капацитет. Той, обаче, постепенно намалява с годините и всяка следваща година води до загуба на няколко процента от функционалността.
Въпреки, че този спад може да е незабележим веднага, нито да причинява ясна симптоматика, той в крайна сметка достига ниво, в което човек започва да има изразени симптоми. Въпреки това, винаги е в сила правилото, че тази регресия не е внезапно събитие, а, по-скоро, постепенен процес с признаци, които може да изглеждат внезапни.
Приемането на модела на функционалността, с отчитане на постепенния спад в енергийните нива след 20-годишна възраст, повдига въпроса: кога да започнат да се предприемат активни действия за противодействие срещу него. Всяка функция на тялото е важна и няма от къде да си набавим резервни части или допълнителни компоненти. Въпреки това се приема, че мозъкът има най-голямо значение, тъй като той контролира и регулира всички останали функции на тялото. Той е основният елемент, от който зависят всички други аспекти на здравето и благополучието.
Следователно справянето с регресията в мозъчната функционалност е от решаващо значение за поддържане на цялостното здраве и качество на живот, защото мозъкът има първостепенно значение за това. Съществува пряка връзка между здравето на мозъка и качеството на живот. Въпреки че не е напълно невъзможна, регенерацията на този орган най-трудна (в сравнение с другите органи) и рядко е праволинейна.
Една от основните причини за тази трудност се крие в наличието на точка, от която няма връщане назад (Point of no return, PONR). Това се случва, когато когнитивната функция и мозъчната дейност се влошат до такава степен, че е практически невъзможно да се реверсира процеса на регресия. Следователно мозъкът разчита единствено и само на себе си, за да инициира и поддържа положителна траектория. За разлика от това, сърцето може да бъде възстановено до по-здраво състояние чрез подходящо хранене и други интервенции, но мозъкът изисква поне същото ниво на ангажираност и мотивация, за да поддържа и подобрява качеството си на живот и да улеснява регенерацията.
Ето защо е наложително да осъзнаеш значението на мозъка като най-важен орган, независимо от индивидуалната възраст или ниво на когнитивни функции. Чрез своевременното разбиране на неговите тънкости и идентифициране на специфичните му нужди, може ефективно да се подобри и поддържа неговата функция за по-продължителен период от време.
И тук, като инструктор по хранене, се сблъсквам с фундаментален парадокс. Колкото и да се стараеш да предприемаш активни действия за поддържане и подобряване на здравето на мозъка си, често, заради децата си, като родител се сблъскваш с вредната храна вкъщи. Дори за седмица-две да ѝ устоиш, агресивното ѝ изобилие може да саботира, както твоите усилия, така и тяхното здраве и благосъстояние, макар и да са далеч от рисковите години.
Имат ли нужда те да преминат през нездравословната и вредна храна и да стигнат до твоето рисково състояние? Защо не ги образоваш още от ранна възраст за правилно хранене и за работа на тялото и да им спестиш тежкото бъдеще? Никога не е твърде рано да започнеш да се храниш правилно.
Следващият показател е свързан с походката, позата и движението. Може да се изразява в нещо елементарно, като провлачена походка, характеризираща се със суркане на краката, с по-къси крачки, или загуба на пружинирането в походката. Друг вариант е появата на свита или прегърбена поза. Колко често наблюдаваш това у възрастните? Дай си сметка, че дори и фините промени могат да са значителни показатели.
Сред най-разпространените признаци на последното са изнесената напред позиция на главата и завъртените навътре длани. За това, ако забележиш, че ръцете на човек висят право надолу успоредно на тялото и леко обърнати навътре, това предполага намалена способност на мозъка да потиска работата на мускулите, отговорни за ротацията им и това е признак на стрес и мозъчна дегенерация. При по-обстойно наблюдаване, ще забележиш и ходене с постоянно леко прегънати коленете (флексия) като част от този модел.
Колкото по-силен е мозъкът, толкова по-силна е способността му да поддържа изправена и стегната поза. И обратно, с отслабване на мозъкът, наблюдаваме постепенно прогресиране в различна степен на посочените признаци в позата и всички те са прояви на един и същ основен механизъм. В сферата на неврологията и невропатията е изключително важно да се приеме, че всички наблюдавани симптоми и диагностични индикатори служат като терапевтични интервенции. Този принцип предполага, че ако човек наблюдава у себе си определено състояние, изразяващо се с изкривяване на позата, и активно работи за подобряването ѝ, подравнява раменете и цялостната си походка, то той активно изгражда нервните пътища, които поддържат тези функции здрави и надеждни. За това казваме: „Или го използвай или го загуби“, тъй като постоянното внимание и практика подобряват способността на мозъка да поддържа функциите си.
При такива хора може да забележи значителна скованост в походката и движенията. Освен това, може да се наблюдават промени в баланса и пространственото съзнание, способността да се възприема и реагира на околната среда без съзнателно внимание. Тъй като тези способности намаляват, хората могат да изпитат нестабилност, докато стоят прави или вървят. Това може да се прояви като препъване или като усещане за залитане, поради което те имат нужда да се хванат или придържат за друг човек или предмет.
(Photo by Mikhail Nilov)
Възможно е също да възникват погрешни преценки за разстоянието и времето, спрямо неподвижни и движещи се предмети. Комплексните задачи при движение стават все по-трудни, налагайки приоритети. Ето защо вървенето и обръщането вече не се изпълняват едновременно, а поотделно, едно след друго. При движението на мускулите и тялото, може да се забележи проста, но значителна промяна: скованост на мускулите, от която способността им за разтягане и отпускане намалява. Това е много очевидно при скованост в гръбнака и това само напомня за решаващата роля на йога, тай-чи и ци-гун за поддържане гъвкавостта на тялото.
Важността на тези усилия се налага заради това, че близо 90% от сигналите, които поддържат мозъчната функция, идват от тялото в условията на движение и противодействащо на гравитацията. Гръбнакът е път (канал), по който основната част от тези сигнали се движат, за осигуряване на проприоцепция (от латински: proprius – собствен, особен, receptor – приемащ и capio, cepi – приемам, възприемам; в английски: proprioception; наричан още кинестезия от старогръцки: κοινός - общ + αἴσθησῐς – чувство, усещане; на френски: cénesthésie): мускулното усещане и чувство за самодвижение и позиция на части от собственото тяло — една спрямо друга — и в пространството, понякога описвано като „шесто чувство“. Тъй като мозъкът остарява и запада, поради липсата на тези сигнали, в гръбнака настъпва скованост. Въпреки това, поддържането на гъвкавостта му им позволява да продължава на сигналите да текат, запазвайки мозъчната функция.
Друг потенциален признак е синдромът на неспокойните крака. Въпреки че е разбираемо неспокойните крака да се свързват с деменция, то важно е да се отбележи, че това може да е симптом на мозъчен упадък. Съществуват обаче и други причинители, като възпаляемост, киселинността и минералния баланс.
Но най-често срещаното безпокойство се дължи на лекия когнитивен спад. Той се изразява и в забравянето на имена, думи, задачи, или дори скорошни събития. Смея да твърдя, че забравянето е най-хубавата функция на мозъка, и за това е нормално да се забравя отвреме навреме, но когато стане често или тежко, е притеснително. Лекият когнитивен спад може също да доведе до затруднено концентриране и организиране. С напредването му, става все по-трудно задържането на фокуса върху една, или ефективното управление на много задачи. В такива условия, това може да доведе до трудности, поради нуждата от постоянно, фокусирано внимание. Блуждаенето на ума също затруднява справянето със задачите, въпреки че то може да е предизвикано и от въвличането в разговор, което може да засегне комуникационните умения. Възможно е да настъпят някои леки промени в начина на говорене, като по-бавна реч или случайно фъфлене, затрудняващо правилно произнасяне или артикулиране. Намирането на думи също може да предизвика затруднения и да стане обичайно преживяване, което варира по честота и сила.
Други физически прояви на когнитивния спад включват ограничено лицево изражение. Мускулите на лицето изпълняват по-малко движения, което води до по-малко оживена реч и намалено емоционално въздействие. Емоционалното изразяване в речта включва използването на интонация, вариации и цялостната мелодия на думите. Липсата на емоционално изразяване може да направи речта да звучи равна и монотонна, като боботене.
Упадъкът на мозъка също може да повлияе на почерка и той да стане по-ситен (микрография), тъй като контролът става все по-труден. Това може да се прояви и като небрежен и нечетлив почерк, който значително се отклонява от спретнатия и организиран стил от миналото. В съвременните условия на цифрови комуникации, честите правописни или лексикални (поради намесата на пасивна автокорекция) грешки в съобщенията могат да имат същото изражение и тежест.
Друг потенциален резултат са изблиците на раздразнителност. Това е така, защото една от основните функции на мозъка е да потиска и регулира емоциите. Когато възникне раздразнение или наближи изблик на емоция, добре функциониращият мозък може да го смекчи и да осигури обективен поглед. При отслабване и забавяне на функцията, мозъкът може да се затруднява да контролира ефективно тези изблици или емоции.
Може дори да се наблюдава оттегляне от социалния живот в общността, поради недостиг на енергия или защото преживяванията вече не осигуряват същите нива на удовлетвореност. Могат да се прояви тревожност и депресия, тъй като основната функция на мозъка е да потиска тези негативни мисли, и следователно, по-здравият мозък по-лесно може да повиши настроението на човек.
Съпричастността (емпатията) може да бъде значително нарушена и това да затрудни разбирането и тълкуването на емоциите и мотивацията у другите и това да доведе до трудности в разбирането на чуждите действията и намалена емоционална връзка с хората.
Може да се развие умора, дори и при достатъчен сън, както и след минимални усилия, които нормално не би следвало да я причиняват. Не е изключено и нарушение на съня, тъй като правилният и спокоен сън е тясно свързан с добре функциониращия мозък, в резултат на което да зачестят дрямките през деня.
Движението има важно значение и явно, че много от симптомите, са свързани с него. Вече обясних, че 90% от приноса на мозъка е свързан с движението, защото основната му цел е да обработва двигателна информация и това поддържа неговата жизненост. Тясната връзка между мозъчната функция и движението обяснява защо фините знаци, свързани с него, често се откриват рано. Въпреки това е изключително важно да се признае, че движението не е единственият фактор, влияещ върху деменцията. Други аспекти, които също играят значителна роля, са генетиката и възпаляемостта.
Въпреки че посочените признаци предоставят ценна информация, те не гарантират директна 100%-ва връзка между движението и деменцията. Въпреки това, е важно да се разбере, че горните признаци са признаци за отключена дегенерация на мозъка. Тъй като в този процес мозъчната функция намалява, се увеличава вероятността от развитие на деменция. Тези ранни признаци предполагат дегенерация, влошаваща качество на невронната мрежа, намалено производство на енергия и нарушено производство на клетъчна енергия. Вследствие на това, способността на мозъка да контролира движенията и функционалността намаляват и това води до намален капацитет за бърза и ефективна обработка.
За борба с дегенерацията и за подобряване на цялостното благосъстояние, е жизненоважно предприемането на холистичен подход със следните три ключово-важни компонента:
1. Хранене
Изборът на балансирано хранене е от решаващо значение за избягване на възпаляемост, метаболитен синдром и токсичност. Осведоми се как да направиш информиран избор на храна и да се придържаш към здравилно хранене;
2. Физическа активност
Тялото ни, по своята същност, е създадено за движение. Редовните физически занимания (правене на 10 000 крачки, разтягане) могат значително да допринесат за цялостното ти здраве. Докато ежедневните посещения във фитнес залата може да не са необходими, включването на движение в ежедневието е полезно.
3. Когнитивно подобрение
Практикуването на по-добри мисловни навици може да доведе до повишено настроение и цялостно благосъстояние. Четенето на положителна литература, участието в упражнения за релаксация, дихателни практики и включването на медитация в ежедневието може да подобрят когнитивната функция, намалявайки стреса.
По същество, поддържането на положителна перспектива, практикуването на когнитивно подобряване и възприемането на здравословен начин на живот са основни компоненти за постигане на оптимално здраве и предотвратяване на деменция. Освен това могат да настъпят сензорни промени, като аносмията е една от най-разпространените. Това състояние може да доведе до невъзможност за разпознаване на определени предмети или да промени възприемането на познати аромати, като кафе или храна. Евентуален признак на загуба на сетивност може също да включва затруднено тълкуване на звуци, особено в шумна среда. Това не означава непременно увреждане на сетивния апарат, а по-скоро нарушаване на сложния процес за интерпретиране и създаване на триизмерен образ на звука в мозъка. Дори при нормален слух, способността на мозъка да функционира може да бъде засегната, което потенциално да повлияе на звуковата интерпретация.
Зрението също може да бъде засегнато, с намалена преценка на разстояние въз основа на визуални знаци, светлинно възприятие и генериране на невронни импулси. Този процес е допълнително усложнен от ролята на мозъка в създаването на визуална проекция. В допълнение слабата светлина може допълнително да наруши движението и разпознаването на обекти и процесите на вземане на решения могат да станат по-бавни и по-нерешителни.
(Photo by cottonbro studio)
Тези фини промени могат също да повлияят на изпълнителната функция, което води до изблици на импулсивно поведение. Ако способността на мозъка да контролира импулсите е компрометирана, спонтанните изблици могат да станат по-чести. Тези изблици могат да показват лош избор, потенциални рискове за безопасността или лошо финансово управление, като например преразход поради липса на подходящи лимити. Вземането на решения може да стане по-предизвикателно, като колебанието и нерешителността заменят яснотата и лекотата. Спонтанността може да намалее с отслабването на мотивацията и дейностите, които някога са носили радост, сега изглеждат непривлекателни. Финансовото управление може да стане непосилно и сложни задачи като проследяване на сметки и плащането им навреме стават обезсърчителни.
От решаващо значение е да признаем, че мозъкът контролира всеки аспект от живота ни и всичко се случва с причина. Дори привидно произволни движения, като люлеенето на ръцете, имат скрито значение и служат на цел. Въпреки че не е необходимо да се приема, че всеки аспект от живота трябва да бъде от изключителна важност, много важно е да се признае, че дори привидно незначителните неща са пряко повлияни от функционирането на мозъка. Като обръщаме внимание на тези малки детайли и правим постепенни подобрения, можем колективно да подобрим общата ефективност на нашите когнитивни способности.