XXI-ви век беляза живота на човечеството с промяна в баланса на урбанизацията. Така по данни на ООН в световен мащаб вече 56% от хората живеят в градове, а в България тя е близо 76%, което не е без своите последици.
В резултат на Ковид пандемията от 2020 г. станахме свидетели не безпрецедентна контра-урбанизация, улеснена с прехода към дистанционна работа. Това за всички изглежда печеливш ход, защото така компаниите пестят от режийните си разходи, а от служителите предпочитат домашния уют във все по-отдалечени малки населени места, без суетата на натоварените и пренаселени градове.
Преди да имаме подробни научни анализи за ефекта от този процес, бих желал да споделя своите скромни наблюдения за живота в по-малките населени места на Лудогорието и Добруджа, без да претендирам за представителност или изчерпателност. Така споделям видяното от мен, което често остава скрито в потока на общия информационен обмен.
Големите ни градове не са лишени от нищо, което един огромен индустриален мегаполис има: задръствания, мръсен въздух, стрес и разнообразие от несезонни продукти и бързо хранене. Освен в София и Пловдив, общественият транспорт е крайно недостатъчен и за това населението прибягва до лични средства за предвижване, които варират от велосипеди и електрически скутери до мотори и леки коли. Размиха се представите за сезонни плодове и зеленчуци, а в забързаното си ежедневие, хората често правят и бюджетни избори за храна, които обикновено са за сметка на качеството. Парковете са малко, а морето и планината често са далеч, което обикновено възпрепятства гражданите, особено по-възрастните, от достъп до тях.
Малките села и градове се лутат в търсенето на баланс за обитателите си и докато някои предлагат прекрасни условия отдих и прекарване на свободното време, за които и един нюйоркчанин би завидял, докато други тънат в нищета, която не може да донесе нищо полезно за обитателите си, принудени да оцеляват ден за ден. Често се случва средището на едно село да е хоремагът/кръчмата. Социализацията, освен на полето, обаче, има по-добра алтернатива: читалището. То е прекрасно културно средище за далеч по-пълноценно и качествено общуване и обмяна на знания и идеи между хората. Панаирите и съборите са също много популярна форма, която и подхранване с първични храни от различно естество.
Предимствата на големите градове са:
- Изобилие от начини за подобряване на психическото здраве с всевъзможни форми за забавление и среща с близки и познати, както и намирането на специализирани кабинети за помощ;
- Достъпът до медицински грижи е много по-лесен и надежден;
- Разнообразите от храни на по-достъпни цени;
- Пряк достъп до транспортна инфраструктура и възможност за пътуване;
Недостатъци на големите градове:
- Повишени нива на замърсяване с токсини и прахови частици;
- Голямо излагане на стрес и шум;
- Липса на непосредствен достъп до природа за отдих и почивка;
Предимствата на селата:
- Достъп до по-чист въздух и свободни/открити пространства;
- Наличие на пресни и отгледани на място продукти и храна;
- По-малко стрес и шум в ежедневието;
- Пряк достъп до природа и елементи в естествен вид.
Недостатъци на селата:
- Малък избор при социализация;
- Ограничен избор на храни до местно, сезонно производство, което може да е предпоставка за дефицити на микронутриенти;
- Завишен риск от избор на по-преработени и рафинирани храни, поради ограничеността и отдалечеността от конкурентоспособна магазинна мрежа;
- Намалена възможност за превенция на хронични заболявания и състояния породени от начина на живот;
- Липса на специалисти за специфични здравословни състояния (в т.ч. и психически);
- Храната, алкохолът и телевизията лесно може да се окажат единственото забавление при липса на качествени и увлекателни забавления;
Препоръки за големите градове:
- Повече усилия за качествен достъп до чисти и местни продукти за храна;
- Често пътуване извън града за достъп до чист въздух/природни елементи;
- Ограничаване на скоростта на личния транспорт и регулиране на трафика на прелитащи самолети, корабоплаване и т.н.;
- Стриктен контрол и регулиране на замърсителите (шумово, прахово, светлинно и др.).
Препоръки за селата и малките градове:
- Активно участие на децата и възрастните в извънкласни форми на физически занимания като състави за народни танци и клубове по интереси;
- По-често ползване на групови туристически/транспортни услуги или събори за свързване със близки и далечни региони и други култури;
- Просвета и ограничаване достъпа до алкохол, цигари и рафинирани храни. Когато няма хоремаг, е по-вероятно хората да отидат в читалището и да потанцуват и попеят;
- Развиване на селски туризъм, за да се отворят към света по-затънтените райони.
Какво мислиш ти? Сподели своето мнение и дай доводите си за и против.